Когато е много горещи навън и колата е била на слънце температурата в купето е много по-висока от тази навъм. В тази ситуация най-добре е да отворим вратите на автомобила за кратко, след това можем да запалим колата и да включим автоклиматика. Желателно е да отворим до долу всички прозорци. Това ще ускори охлаждането на нагрялото се табло, волан и седалки. В движение въздухът в купето ще успее да се смени по-бързо. Нагласяма градусите на възможно най-студено и също така включваме бутона за вътрешна циркулация на въздуха. Така охлаждането до желаната температура ще се случи по-бързо, защото не вкарваме постоянно горещ въздух отвън, а циркулира един същ въздух, който понижава температурата си. След като купето се охлади, може да вдигнете температурата. Доказано е, че човешкото тяло се чувства най-комфортно при разлика от около 8 градуса – тоест ако навън е 34 градуса по Целзии, задайте на таблото не по-ниска температура от 26 градуса. Това ще предотврати неприятни случки и инциденти като припадък например, предизвикан от рязката температурна разлика при излизане от автомобила.

Лошата миризима от климатика се дължи на това, че при работата си, фреонът поглъща енергията (топлината), минавайки през изпарителя (вътрешния радиатор на автомобила), а от там и влагата от въздуха. Именно насъбралата се влага по питата създава идеалната среда за образуване на гъбички и плесен, от които всъщност идва неприятната миризма.

Редовната профилактика важна част от поддръжката на климатика ако държите да го използвате ефективно по-дълъг период от време. Тя намалява рисковете от скъпоструващи ремонти, тъй като ви помага своевременно да отстраните възникващите проблеми, също така пододбрява и качеството му на работа.
Профилактиката се изаразява в смяната веднъж годишно на поленовият филтър (филтър купе),поддържа чистотата на топлообменниците и да се поддържа оптималното количество фреон и масло в системата.

Автоклиматиците за разлика от домашния климатик, се състои от множество меки връзки. Това е наложително предвид силните вибрации в двигателния отсек, особено при дизеловите автомобили. Ако погледнем отблизо нещата ще забележим, че връзките са реализирани посредством силиконови О-пръстени, а алуминиевите тръби продължават в гумени и обратното. За пример ще вземем компресора и следващия елемент след него – кондензатора. Първият е захванат на корпуса на двигателя, а вторият – за гредите пред броня. Т.е. единствената възможна връзка между тях е меката връзка, в противен случай вибрациите от двигателя биха предизвикали невъобразим шум по купето на автомобила.

Вторият елемент, който най-често е причина за теч на фреон са самите тръби. При автоклиматиците тръбопроводите са от алуминиеви сплави, както и радиаторите. Алуминият е по-лек от медта и месинга и затова е предпочитан материал. Но за разлика от медните тръби (които се използват при домашните климатици), алуминиевите стареят, гният и са трошливи. Медните от своя страна при контакт с въздуха и влагата се окисляват и стават дори още по-здрави.

Това са само най-често срещаните проблеми. Имайте предвид, че не съществува кола, чийто автоклиматик да не е дозареждан поне веднъж през живота й. Колкото по-стар става един автомобил, толкова по-често ще се налага да проверявате количеството фреон в системата. Вибрациите, меките връзки, стареенето на материалите са в естествен процес на износване и тяхната поддръжка при специалист е необходима, ако искате да се радвате на удоволствието от шофирането и сами да избирате климата във вашия автомобил!

Повечето климатици имат датчик-пресостат. Неговите функции са да следи за твърде ниско или твърде високо налягане и да изработва управляващия сигнал за компресора и перките. Ако възникне проблем при някоя от тези функции и системата няма да заработи, докато проблемът не бъде отстранен.